обринат

Речник на българския език

1. обринат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

обринат е производна форма на обрина се (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обринат — мин. страд. прич. м. р.

обринат е производна форма на обрина се (мин. страд. прич. м. р.).