обринало

Речник на българския език

1. обринало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обринало е производна форма на обрина се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обринало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обринало е производна форма на обрина се (мин. деят. св. прич. ср. р.).