обринали

Речник на българския език

1. обринали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обринали е производна форма на обрина се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обринали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обринали е производна форма на обрина се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).