обринала

Речник на българския език

1. обринала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обринала е производна форма на обрина се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обринала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обринала е производна форма на обрина се (мин. деят. св. прич. ж. р.).