обринал

Речник на българския език

1. обринал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обринал е производна форма на обрина се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обринал — мин. деят. св. прич. м. р.

обринал е производна форма на обрина се (мин. деят. св. прич. м. р.).