обрежели

Речник на българския език

1. обрежели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обрежели е производна форма на обрежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обрежели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обрежели е производна форма на обрежа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).