обрастяло

Речник на българския език

1. обрастяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обрастяло е производна форма на обраста (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обрастяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обрастяло е производна форма на обраста (мин. деят. несв. прич. ср. р.).