обрамчили

Речник на българския език

1. обрамчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обрамчили е производна форма на обрамча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обрамчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обрамчили е производна форма на обрамча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).