обрамчил
1.
обрамчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обрамчил
е производна форма
на обрамча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обрамчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обрамчил
е производна форма
на обрамча (мин. деят. св. прич. м. р.).