обра

Речник на българския език

1. обра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обра е производна форма на обера (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обра е производна форма на обера (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).