обосял е

Речник на българския език

1. обосял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обосял е е производна форма на обосея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обосял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обосял е е производна форма на обосея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).