обосяло

Речник на българския език

1. обосяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обосяло е производна форма на обосея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обосяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

обосяло е производна форма на обосея (мин. деят. св. прич. ср. р.).