обострял

Речник на българския език

1. обострял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обострял е производна форма на обострям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обострял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обострял е производна форма на обострям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обострял — мин. деят. св. прич. м. р.

обострял е производна форма на обострям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обострял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обострял е производна форма на обострям (мин. деят. несв. прич. м. р.).