обосновяло

Речник на българския език

1. обосновяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обосновяло е производна форма на обоснова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обосновяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обосновяло е производна форма на обоснова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).