обосеело

Речник на българския език

1. обосеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обосеело е производна форма на обосея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обосеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обосеело е производна форма на обосея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).