обосеели

Речник на българския език

1. обосеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обосеели е производна форма на обосея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обосеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обосеели е производна форма на обосея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).