обосеел

Речник на българския език

1. обосеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обосеел е производна форма на обосея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обосеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обосеел е производна форма на обосея (мин. деят. несв. прич. м. р.).