оборудваха

Речник на българския език

1. оборудваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оборудваха е производна форма на оборудвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оборудваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

оборудваха е производна форма на оборудвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).