оборудва

Речник на българския език

1. оборудва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оборудва е производна форма на оборудвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оборудва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оборудва е производна форма на оборудвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оборудва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оборудва е производна форма на оборудвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).