оборил е

Речник на българския език

1. оборил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оборил е е производна форма на оборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оборил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оборил е е производна форма на оборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).