оборило е

Речник на българския език

1. оборило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оборило е е производна форма на оборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оборило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оборило е е производна форма на оборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).