оборело

Речник на българския език

1. оборело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оборело е производна форма на оборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оборело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оборело е производна форма на оборя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).