оборели

Речник на българския език

1. оборели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оборели е производна форма на оборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оборели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оборели е производна форма на оборя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).