оборвах

Речник на българския език

1. оборвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

оборвах е производна форма на оборвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. оборвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

оборвах е производна форма на оборвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).