оборавил си

Речник на българския език

1. оборавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оборавил си е производна форма на оборавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оборавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оборавил си е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).