оборавил е

Речник на българския език

1. оборавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оборавил е е производна форма на оборавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оборавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оборавил е е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).