оборавило

Речник на българския език

1. оборавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оборавило е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оборавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оборавило е производна форма на оборавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).