оборавило
1.
оборавило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
оборавило
е производна форма
на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
оборавило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
оборавило
е производна форма
на оборавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).