оборавила

Речник на българския език

1. оборавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оборавила е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оборавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оборавила е производна форма на оборавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).