оборавила
1.
оборавила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
оборавила
е производна форма
на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
оборавила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
оборавила
е производна форма
на оборавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).