оборавил
1.
оборавил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
оборавил
е производна форма
на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
оборавил —
мин. деят. св. прич. м. р.
оборавил
е производна форма
на оборавя (мин. деят. св. прич. м. р.).