оборавил

Речник на българския език

1. оборавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оборавил е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оборавил — мин. деят. св. прич. м. р.

оборавил е производна форма на оборавя (мин. деят. св. прич. м. р.).