оборавеше

Речник на българския език

1. оборавеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

оборавеше е производна форма на оборавя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. оборавеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

оборавеше е производна форма на оборавя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).