оборавел
1.
оборавел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
оборавел
е производна форма
на оборавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
оборавел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
оборавел
е производна форма
на оборавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).