ободрил е

Речник на българския език

1. ободрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ободрил е е производна форма на ободря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ободрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ободрил е е производна форма на ободря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).