обоготворявал

Речник на българския език

1. обоготворявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обоготворявал е производна форма на обоготворявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обоготворявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обоготворявал е производна форма на обоготворявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обоготворявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обоготворявал е производна форма на обоготворявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обоготворявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обоготворявал е производна форма на обоготворявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).