обновила

Речник на българския език

1. обновила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обновила е производна форма на обновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обновила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обновила е производна форма на обновя (мин. деят. св. прич. ж. р.).