обмитяло съм

Речник на българския език

1. обмитяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обмитяло съм е производна форма на обмитя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).