обмитяло е

Речник на българския език

1. обмитяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обмитяло е е производна форма на обмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).