обмитяла съм

Речник на българския език

1. обмитяла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обмитяла съм е производна форма на обмитя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).