обмитял

Речник на българския език

1. обмитял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обмитял е производна форма на обмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обмитял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обмитял е производна форма на обмитя (мин. деят. несв. прич. м. р.).