обмитявало

Речник на българския език

1. обмитявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обмитявало е производна форма на обмитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обмитявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обмитявало е производна форма на обмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обмитявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обмитявало е производна форма на обмитявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обмитявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обмитявало е производна форма на обмитявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).