обмитявали

Речник на българския език

1. обмитявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обмитявали е производна форма на обмитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обмитявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обмитявали е производна форма на обмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обмитявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обмитявали е производна форма на обмитявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обмитявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обмитявали е производна форма на обмитявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).