обмитявала е

Речник на българския език

1. обмитявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обмитявала е е производна форма на обмитявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обмитявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обмитявала е е производна форма на обмитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обмитявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обмитявала е е производна форма на обмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).