1. обмитявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обмитявал е производна форма на обмитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. обмитявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обмитявал е производна форма на обмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. обмитявал — мин. деят. св. прич. м. р.
обмитявал е производна форма на обмитявам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. обмитявал — мин. деят. несв. прич. м. р.
обмитявал е производна форма на обмитявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).