обмитявал

Речник на българския език

1. обмитявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обмитявал е производна форма на обмитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обмитявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обмитявал е производна форма на обмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обмитявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обмитявал е производна форма на обмитявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обмитявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обмитявал е производна форма на обмитявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).