обмитил си

Речник на българския език

1. обмитил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обмитил си е производна форма на обмитя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обмитил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обмитил си е производна форма на обмитя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).