обмитила е

Речник на българския език

1. обмитила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обмитила е е производна форма на обмитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обмитила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обмитила е е производна форма на обмитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).