обмитила

Речник на българския език

1. обмитила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обмитила е производна форма на обмитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обмитила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обмитила е производна форма на обмитя (мин. деят. св. прич. ж. р.).