обмити

Речник на българския език

1. обмити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обмити е производна форма на обмитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обмити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обмити е производна форма на обмитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обмити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обмити е производна форма на обмитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обмити — повелително наклонение, ед. ч.

обмити е производна форма на обмитя (повелително наклонение, ед. ч.).