обмители

Речник на българския език

1. обмители — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обмители е производна форма на обмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обмители — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обмители е производна форма на обмитя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).