обляхте

Речник на българския език

1. обляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

обляхте е производна форма на облея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. обляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

обляхте е производна форма на облея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).