облялата

Речник на българския език

1. облялата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

облялата е производна форма на облея (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).

2. облялата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

облялата е производна форма на облея (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).