облякъл

Речник на българския език

1. облякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облякъл е производна форма на облека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

облякъл е производна форма на облека (мин. деят. св. прич. м. р.).